За мен това беше идеалното. Перфектната връзка. Без отговорност, без бъдеще, без планове, без регламенти, без очаквания. Иначе казано, без любов и без тежестта на обсебващото притежание, с което това чувство върви ръка за ръка. И без опасението, че то може да изчезне и да ни направи нещастни. Не. Беше нещо много свободно. Любовта не ме интересуваше. Не исках да изпитвам любов и да си усложнявам живота. Любовта е хомот. Имах нужда от тотална свобода. Само секс и съучастие в играта. Секс и свобода. Секс и лудост. Тръгвах си и тя никога не попита кога отново ще се видим. Мисля, че ако някой ден изчезнех окончателно, тя нямаше да разбере. Много пъти ми бе минавало през ума, че един ден Тита може внезапно да умре, защото изживяваше прекалено екзалтирано своите оргазми. Бяха продължителни и интензивни и викаше неистово. Аз бях едва на двайсет и две и спортувах. Тя беше над шейсет, с организъм увреден от отровата, която поглъщаше с кафето и никотина. Можеше да и спре сърцето. Беше обективна възможност. Какво трябваше да направя в такъв случай? Постоянно си задавах този въпрос. Съседите ме виждаха да влизам и излизам. И сигурно чуваха оргазмените викове на Тита, така че не можех да се преструвам, че това не ме засяга и да си мълча сякаш нищо. Виждах се как излизам бързо да потърся съседите и да повикам полицията или Червения кръст. Наоколо нямаше телефони. Откъде бих могъл да позвъня на Червения кръст? Всеки път, когато я виждах да стене и трепери по този прекалено пламенен начин по мене, започвах да си мисля за това: ами ако сега и спре сърцето, трябва да се облека за две секунди и да изляза на бегом, за да извикам линейка. Не мога да зарежа трупа. Когато тя накрая свършваше с оргазмите си и продължавахме нормално, аз отново се съсредоточавах в това, което правехме. Докато минута по-късно Тита повтаряше своята поредица от оргазми, конвулсивни гърчове и викове. И така. Накрая забравях за възможността да спре да диша и изцяло се съсредоточавах. Тя взимаше успокоителни. Никога не научих какви точно. Синовете и ги носеха и ги слагаха на нощната и масичка. Знаеше как да ги взима. Предполагам, че хапчетата действаха като своеобразна анестезия. Не знам. Никога не я попитах. Не исках да знам. Предпочитах да стоя на известна дистанция и да не се забърквам докрай. Аз пристигах без предизвестие и тя си беше там. Спокойна или с изопнати нерви. Ако я заварвах в един от нейните пристъпи, трябваше само да проявя търпение. Заставах пред нея гол, за да ме вижда добре, и обикновено тя реагираше след няколко минути. Понякога пристъпът беше по-силен и минаваше повече време, преди да дойде на себе си. Синовете и бяха по на повече от четиридесет години. Бяха трима. И не се грижеха много за нея. Идваха да я видят за малко, носеха и хапчетата, храна, пури, кафе, малко пари, много малко. И си тръгваха. Ако ме виждаха, се отнасяха към мен хладно, сякаш бях болногледач. Питаха ме за Тита, дали скоро е имала пристъпи, дали е буйствала, дали си е взимала лекарствата. Прехвърляха на мен своята отговорност. И се успокояваха. Знаеха много добре, че ходя там за по три или четири часа и че понякога минаваха дни без да видя Тита. Но предпочитаха да играят този театър, за да им е мирна съвестта. И аз приемах, защото ми изнасяше. Карах по инерция и отговарях първото, което ми хрумваше: – Много е добре. Взема си хапчетата, не се притеснявайте. Мисля, че кафето и вече свършва. Често ме бъркаше с Алберто, мъжа и. И ми говореше за синовете, за училището на децата. Подхващаше дълги разговори с мен за ежедневни неща. Гледаше ме втренчено, с налудничави очи, и ми казваше: – Алберто, не мога да живея без теб. Недей отново да си тръгваш, любов моя. Защо те няма толкова дълго? И се разреваваше. Тези драми не ми харесваха, но бяха част от играта с нея. Невероятно, но тези моменти винаги ми докарваха ерекция. Беше необяснимо. Казваше: – Алберто, по цял ден те няма вкъщи, а децата ме влудяват, много са невъзпитани… Не ме оставяй сама, Алберто. И продължаваше нататък със своите дълги семейни монолози. Можеше да ги кара с часове. Но щом започваше, аз получавах ерекция. Защо? Нямам идея. Защо тези монолози ме възбуждаха толкова силно? И досега нямам обяснение. Не знам. Но беше идеалният начин да я накарам да млъкне. Събличах се пред нея. Бавно. Малко по малко. Тя – седнала, аз – прав. Доближавах таза си до лицето и. Имам голямо призвание на ексхибиционист. Стриптийзьор съм, преди всичко. Когато ме видеше напълно гол, тя забравяше света на страданията и тъмните спомени, които тревожеха съзнанието и. Лицето и ставаше замечтано, напълно се отпускаше и се отдаваше. Мисля, че притежавах най-добрата противоотрова на света за шизофренията.
Ще ви разкажа нещо лично. Ъ, не ми се ще много да говоря за това, но, хванах гаджето си в изневяра. Няма да се спирам на подробностите, сигурен съм, че сами знаете колко е кофти. Повечето от вас. И тя ми каза нещо, което вероятно много хора казват, когато ги хванат да кръшкат. И то беше: „Направих грешка. Само ЕДНА грешка. Моля те, прости ми! Не можеш ли да ми простиш ЕДНА грешка. Обичам те… и така нататък.“
Какво!? ЕДНА ГРЕШКА! Откога изневярата е просто грешка? Не скъпа, това е огромна поредица от съзнателни действия! Една грешка е когато случайно забравиш да пуснеш водата в чинията, когато си ходил по голяма нужда. Това е една грешка. Да изпуснеш нула в данъчната декларация – една грешка. Да си купиш тротинетка. Изневярата е сложен алгоритъм от целенасочени действия с множество стъпки и е необходимо да изминеш всички в нужната последователност за да се стигне до нея.
Знаете ли колко по-лесно е да не изневерите и да не правите секс? Аз например не съм правил секс с почти всички жени. Те не са изневерявали на никой с мен. Е, може би с някой друг, но не и с мен.
Изневерите не стават лесно: 1 – забелязвате се. 2 – заговаряте се, разменяте си телефони, 3 – пишете си, той ви уговаря, 4 – срещате се и отивате на заведение, 5 – пиете алкохол, 6 – напивате се, 7 качвате се в таксито, 8 – отивате у тях, 9 – целувате се, 10 – събличате се, 11 – лягате в кревата, 12 – овлажнявате се, 13- чакате го да си сложи презерватив, 14 – наслаждавате се на фрикциите на члена му. И после се наслаждавате отново, и отново, докато той остане без сили. И вие: „Оуу! Беше страхотно, скъпи! Кога ще го повторим?“
Какво е това ЕДНА грешка? Какво, просто си се подхлъзнала, докато правиш крос в парка и си паднала на члена му! Това ли ми казваш? Заспала си в метрото и не си знаела какво става? И искаш да ти повярвам, че е ПРОСТО грешка! Не, НЕ Е!
Изневярата е сложен, обмислен процес, той не е грешка. Една грешка може да провали изневярата. Никой, който иска да направи мусака не разчита на случайността. Човек трябва да отиде в магазина, да купи всички необходими продукти, да следва стъпка по стъпка рецептата и накрая да пъхне тавата във фурната и да чака необходимото време. И после не казва: „А, по дяволите, мусака! А аз исках само да си попълня данъчната декларация. Явно е станала грешка. “
Защото ако изпратиш мусака в данъчното вместо декларация, това вече ще е ФАТАЛНА грешка.
Най-голямата глупост, която може да направи един мъж е да се ожени за по-млада, или жена на неговата възраст. И обикновено точно така става. Но ако направите подобно нещо, вие сте обречен. Нищо лично, просто това е биологическо несъответствие, което ви обезпечава с проблеми за цял живот. Вашата връзка няма да издържи във времето. Защо, бе, ще попитате. Защото сексуалният пик на мъжа е 20-25 год., айде – 30. Сексуалният разцвет при жената започва тогава – 30-35-40. Толкова.
Разбирате ли, просто няма да се справите. Никога не правете това, освен ако не смятате бързо да се разведете. Неизбежно за жената над 30 е да се огледа за по-млад любовник, защото не я задоволявате. Това е направо гарантирано, и не става дума за морал, а хормонална предопределеност.
По-добрата тактика е на около 20 да се ожените за 30 годишна, след това да се разведете и после можете да чукате жените на другите. Но ако искате можете да останете заедно, сексуалната ви активност скоро ще се изравни. И като се има предвид, че продължителността на живота на жената е по-голяма от вашата, имате всички шансове да останете до края заедно и да свършите в общ ковчег.
Когато мъжът е млад, той целият е тестостерон и само върви с блеснал поглед и мучи: „Чукане, чукане-е, секс, ооо, искам я, тая само да ми падне! Ако до 10 мин. не се уредя с жена ще го напъхам в кошер пчели!“ И ако има късмета да има постоянно гадже, тя се впряга: „Ти си някакъв маниак, мислиш за секс по цял ден! Само за това ли съм ти нужна? Искам да отбележа, че не съм ти секс кукла, а имам индивидуалност и искам и да ме ценят и уважават като личност. Аз на първо място съм маникюристка и изучавам фън-шуй и астрология!“… Но минават десетина години и същата тази: „Скъъпии, нали ще се прибереш по-рано, пренаредих спалнята и, приготвила съм романтична вечеря… И вие: – Какво, о, пак ли? Знаеш ли, теб само за това ти трябвам. Ти въобще цениш ли ме като личност? Аз между впрочем, на първо място не съм жиголо и Казанова, а рибар и член на адвендистите на седмия ден.“
Така че, имайте го предвид: сексуалният пик при жените е около 35. Във всяка жена на тази възраст дреме дива котка, направо пантера. И ти си викаш: „Абе нека си дреме. И по-добре да не се буди, че тогава аз няма да мога да мигна.“ Ако сте мъж наближаващ 50 и искате да се самоубивате преди 62, вземете си жена на 30. До 10 год. тя ще ви довърши. Ще ви ликвидира. А ако сте жена, най-важното за да успеете да манипулирате мъжа, когато е млад, е добре да го хванете за дръжката на манипулатора. Нищо повече, само добра хватка, това е. Мениджмънта на отношенията между половете е проста работа, но до време.
Но най-голямата глупост на мъжа това е, че вярва в разума на жената.
Ще ви обясня откъде идват повечето проблеми. Мъжете мислят, че жените също могат да мислят. Което не говори много добре и за мисленето на мъжете. Мъжете не знаят, че в отношенията жените не използват разум, а нещо много по-мощно – „те чувстват“ и имат „развита интуиция“!
Е представям си какви са тези чувства на 30.
Това беше всичко от мен, дано да съм ви бил полезен.
„За мъртвите или добро, или нищо, освен истината“ Хилон от Спарта
Някой от мъжете част от суматохата на този град отдавна са се превърнали в жива легенда. Те са големите играчи. Почти през вечер човек може да ги мерне в Sin City, Planet, Chervilo или Night flight, местата, които поклонниците на нощния живот наричат култови. Дилъри, плейбой, криминални босове, бизнесмени и златотърсачки, всички стъпват и живеят на един и същ терен, но само някой от тях наистина се открояват. Останалите просто нямат достатъчно пари или харизма за да направят впечатление.
За хора като Христо Сираков се пише във всички светски медии през седмица, но на практика почти никой няма реална представа от живота на един такъв човек. Например откъде идва прякорът му? Ще ви кажа, но малко по-късно. Да, нещата стават пред очите ни, но това е само върхът на айсберга, отдолу има много. Подводното течение на нощния живот.
Макар наближаващ бързо 60-те, Ицо минава за един от най-желаните мъже в града. Винаги е бил избраник на жените. И как би могло да бъде иначе – щедър джентълмен с изискани обноски, който им оставя на раздяла кола, издръжка или поне нови цици, а не като други, в това число и аз, само срамна болест или фалшив телефонен номер. Той често осигурява на партньорките си почетни ленти в престижни класации. Нещо което аз лично никога не съм разбирал, защо по дяволите претендентките в конкурсите за красота излизат на подиума опаковани в някакви ленти като на тоалетните чинии в хотелите? Странно. Но на повечето от тях явно им харесва.
И тъй, малко бекграунд. Син на бивш номенклатурен кадър Христо отрано навлиза в живота и бързо набира скорост. Добре образован, възпитаник на старата френска школа – прекарвал е летата си на гости при леля си в Париж. Има навика да ходи по делови срещи с джобен часовник. Няма как да остане незабелязан. Христо е подчертано интелигентен, леко отпуснат като всички бивши здравеняци, натежал около кръста мъж, с обло лице със здравия тен на прясно сварена скарида и мъдрия поглед на хищна сова, прикрит зад скъпи очила. Винаги се е отличавал с обноски, стил и перфектно облекло. По-близките до него знаят, че навремето е работил за някой от големите модни агенции в Европа и е снимал каталози на престижни брандове. Оттогава датират и някой от успехите му с добре познати женски имена от модния хайлайф и шоу бизнеса. Имам предвид международно познати.
Не е голяма тайна, че като служител на Интерпред е бил свързан със службите на държавна сигурност и се е занимавал активно с икономически контрашпионаж. Оттам и навика му да присвива очи, сякаш когато говори взима на прицел събеседника през мушка. Жени се млад и е семеен цели 17 г. Докато това не му омръзва. Развежда се със съпругата си без да имат деца. Живота на плейбой отрано му приляга и той му остана верен дори след сватбата си. Забелязал съм нещо у хората, които успеят да запечатат успешен сексуален модел – не могат да се откажат от това, не могат и да го променят. Дори и като станат на години. После се жени още веднъж за известна манекенка от която има дете, но тук става дума по-скоро за бизнес инвестиция, а не истински чувства.
Връщаме се отново назад. След промените набързо разпродава всичко и заминава за Италия, където с талант, връзки и късмет движи паралелно няколко успешни инвестиции. По време на едно от пътуванията си в Америка се сприятелява с Емил Кошлуков. Сближава ги влечението им към жените и някой неща от миналото им, например затвора. Двамата стават доста гъсти. Неспирно обикалят стриптийз клубовете, водят дълги разговори; Кошлуков ми каза, че почти няма свободна вечер, която Сираков да не е прекарал в „Hooters” “Go-Gо girls” или някое подобно място. Tам също имал някакъв успех с жените, но не чак такъв като у нас. Обяснимо. Точно от Кошлуков знам от къде идва историята на прякора му „100-те манекенки“. Не е тайна, че Ицо е убил човек. Навремето причинява смъртта на негов близък в пиянска катастрофа. Някаква безразсъдна младежка история. Христо поема вината и излежава няколко години в затвор с лек режим. Справя се, макар и трудно. И тогава Сираков се зарича, че като излезе ще направи всичко по силите си, но ще бъде милионер, ще спи с 100 красиви и известни жени, и ще се ожени за 101-вата. Явно има късмет; малко след изтичането на присъдата му настъпват промените и той се спуска в частен бизнес с благословията на партията. Става представител на няколко международни компании, мениджър на Японска фирма.
Разбира се, възниква въпроса откъде знам всичко това. Ще обясня. Като негов психотерапевт аз съм един от малкото хора, извън приятелския му кръг, които са наясно с подводните течения в живота му. Запозна ни общ познат преди малко повече от 2 години, когато Христо преживява нервен срив. След оная история с тийнейджърката, която упорито свалял и бил отрязан с думите „О, харесвам ви, разбира се. Но аз вече си имам дядо!“ той осъзнава, че преживява криза на възрастта и му се налага да потърси помощ. Както сподели с мен на сеансите, това доста го разтърсило и дори спрял да обикаля заведенията за повече от месец. Пикът на живота му беше преминал и той макар болезнено го беше осъзнал. Сираков може да е всичко, но не и глупак. Ужасът да лежи нощем вслушан в неравния ритъм на сърцето си, облян в студена пот, представяйки си как нещо зло се е спотаило в гърдите му и дебне да го сграбчи с ледените си пръсти – старостта, го караше постоянно да търси компания. Страхуваше се, че в един момент сърцето му няма да издържи и не можеше да остане сам в леглото. Тялото му малко по малко беше почнало да изнемощява, но в него живееше някаква непокътната младост и го предизвикваше да търси неуморно сексуални приключения. Според мен всичките му проблеми с аритмията идваха най-вече от синьото хапче с което злоупотребяваше системно и желанието му да се доказва. Но Христо твърдеше, че легендарната му потентност се дължи не на Виаграта, а на изключително лютата японска подправка Уасаби, от която изяждал пълна купа преди полов акт. Навик придобит сред гейшите на остров Окинава.
Веднъж на сеанс ми сподели, че има фантазия как ниска жена с азиатски произход му прави френска любов, държейки две костенурки в ръце и той гледа как мърдат краката им. Не, че нямаше сексуална фрустрация, просто не беше лесно да я открия. Може би всичко е почнало много отдавна, когато не е бил приучен как правилно се ходи на гърне. Или се е заигравал дълго с биберона? Трябваше да разбера за да помогна.
И тъй, Христо осъзнава, че е в криза на възрастта и това го кара постоянно да преследва плячка. Но е и романтик, мечтае да се влюби. И тогава се появява тя – Зара. Влюбва се в нея от телевизионния екран и както винаги и прави подарък, нови гърди. И само няколко души в града знаят, че това не бяха силиконови имплантанти, а истински млечни жлези от донор. Единствената жена у нас, а и може би на балканите с такива е, тоест беше, Зара. Христо е ларж, успешно използва портфейла и връзките си с подземния свят за да уреди нещата. Някак си подгласничката на мис Украйна загива в нелепа мотоциклетна катастрофа и ден по-късно циците и пристигат с чартър в България в хладилна чанта. Трансплантацията протича успешно и резултата както всички знаят е зашеметяващ.
Проблемът обаче е, че Зара е 97-мата поред красавица в живота му, а той като всички психически лабилни хора е силно суеверен. Трябва да спи с още точно 3 жени или късметът ще го изостави. Ето защо Христо предприема стратегически ход и изпраща любимата си в Америка, като предплаща обучението и в прочутото „Actors studio” на Страсбърг в Ню Йорк. Остават му да допълни само още няколко бройки в колекцията си и за това не може да изисква от нея вярност докато е там. Но после смята веднага да и предложи да стане жената на живота му и дори е купил пръстен.
Според думите му много жени имат хубави бюстове, но не и като Зара. Нейните гърди били съвършени. Той дори си давал сметка, че обичал не толкова самата нея, колкото тези цици, които му били излезли безумно скъпо като инвестиция. Обожавал ги, искал да прекарва всяка свободна минута в денонощието с тях. Да ги мачка, гали и целува. Гърдите и били толкова, ъъ, божествени, че Христо ги застраховал срещу фантастична сума. Дори им говорел като на живи. Вманиачил се пагубно; не можел да си представи докато е жив, че дори и след това, друг мъж да му отнеме щастието, да ги притежава. „Никога преди това не съм предполагал, че хората могат така да се влюбват“ – думи на Христо. Кошлуков казваше, че това е страст, нещо, което трудно може да се обясни, но го разбирал. Е, той Кошлуков винаги е бил опасно умен. Другата голяма страст на Христо Сираков, наред с жените са яхтите. Единствената дама на която винаги остава верен беше яхтата му. Купи я с първия си милион и никога не я смени. Когато се влюби я прекръсти с официална церемония на „Zara”.
От своя страна Зара е от жените готови на всичко в името на кариерата. От Кошлуков съм чувал, че в Ню Йорк тя също бързо станала известна. Особено сред цветнокожите. Мисля, че не му допадаше особено като гадже на приятеля му, но не му беше работа и да се меси. Тя записва и продуцентски курс, който разбира се, Христо поема. Изпраща му по скайп нейни снимки с художествена фотография. Сираков смята, че имат достойнства и има идеята да и уреди изложба. Не иска да ходи при нея за да не я притиска, но от Кошлуков знам, че голямата му мечта е да влезе един ден с яхта в пристанището на Голямата ябълка и да и предложи брак. Кошлуков ми разказа и колко трогателно Ицо споделял с него и най-дребните детайли от отношенията им, четял имейлите и и коментирал бъдещето им.
* * * Мисля, че беше октомври (края на есента или началото на зимата), малко след полунощ. Бяхме с Кошлуков на някакво продуцентско парти на телевизията му в „Sin City”. Стана така. Телефона ми звънна, аз получих обаждането, но всъщност беше адресирано до него. Зара била приета в тежко състояние в болница. Катастрофа. Била на гости при родителите си, прибирала се от Варна, когато претърпяла инцидент. Не се знае с точност, но е пострадала сериозно, гръдният и кош е смачкан. Била в кома в интензивното, но с добри добри шансове да оживее. Само че циците и не били спасени. Наложила се незабавна ампутация. Някой трябваше да съобщи на Христо. Кошлуков каза, че не може да го направи по телефона и тъй като беше пил, помоли ме да го закарам аз. Предполагам, и че е разчитал като медицинско лице да разполагам с успокоителни хапчета или да имам подход ако изпадне в нервна криза.
Беше оживена събота нощ и аз помня всеки детайл от това мълчаливо пътуване в дъждовната вечер. Плисъкът на калните реки под гумите, дъждът брулещ последните листа на дърветата, които си отиваха без танц, дълбоките, преливащи от канавките вади, призрачните светлини на уличните лампи, талазите мъглив вятър. Водата лееща се от стрехите на кооперациите по пътя на излизане от града. Размазаните цветове на светофарите през пелената на дъжда. Малките бляскави езера преливащи около кръстовищата, покрити с танцуващи светлини от рекламите. Отраженията на примигващите светофари по мокрия асфалт. От уредбата се носеше нежния глас на момиче, което разказваше колко обича да гледа филми на ужасите, когато любимият и я държи в ръце, Кейти Мелуа.
Когато наближихме крайградската му къща на брега на „Щъркела“ отдалеч видяхме самотния прозорец на кабинета му да свети като звезда над ниските хълмове в есенната нощ. „ Самотна каюта в морето“ помислих си и нещо ме стегна в корема. Спряхме край оградата на тази част, която беше известна като „старата вила“. Някъде наблизо лаеше самотно куче и звукът приличаше на плач на изтерзано бебе. Кошлуков дръпна за последно от цигарата и тръгна към вратата. В провинциалния покой почукването прозвуча като зареждане пред екзекуция в нощта. Не смеех да помръдна. После вратата се отвори и го видях да се показва: облечен в дълга бяла нощница, наметнат със сако и смешна нощна шапчица върху главата. Кошлуков пристъпи напред към светлината, каза нещо. И след миг вратата се затвори.
Кошлуков поседя нерешително край портата и след няколко дълги минути се върна в колата. Седна и хвана волана, видях, че ръцете му трепереха. „Какво“, казах аз. „… Нищо“, отвърна ми той. Каза ми: „Знам“ и затвори. Беше в шок, дори не съм сигурен че ме позна“. Седяхме и не знаехме какво да правим, и двамата не можехме да кажем нищо. Просто гледахме напред към прозореца на стаята и се ослушвахме. Не можехме нито да отидем при него, нито да си тръгнем. И изведнъж след доста време усетих докосване по коляното: „Виж, виж“! Една странна бяла фигура с мрежичка върху косата се измъкваше от страничния вход на къщата към двора с басейна – Христо Сираков. Дългата му нелепа пижама се открояваше като призрак в нощта. Мъкнеше нещо под мишница, което оттук изглеждаше като труп. „Какво по дяволите…!“ Отворихме тихо вратите и се запромъквахме покрай оградата натам. Изглежда, че през деня беше работил нещо по моторницата, защото по земята в задния двор се търкаляха инструменти и няколко машини. В пристройка до басейна Сираков беше приспособил нещо като сух док за „Zara“ и я държеше там, когато не е на вода. Клекнахме под един храст за по-добра видимост и тогава осъзнахме, че предмета който Христо носи е надуваема кукла на жена. Довлече я с тътрузене до яхтата и после умело я прикрепи с тиксо към кърмата. Сякаш не му беше за първи път защото го направи машинално. И после станахме свидетели на нещо немислимо. Как Христо пада на коляно пред куклата, вади кутийката с пръстена и и го поднася. Гледката беше потресаваща.
Стоя така поне 5 дълги минути, а после когато извади маркер и надписа нещо върху тялото на фигурата направо ми настръхна косата. Не съм сигурен, но ми се стори, че е името и. Зара. После Христо запретна нагоре пижамата си и с характерния за него, добре познат на всички жест, хвърли няколко хапчета Виагра в устата си. Наведе се и дълго я целува по гърдите. В момента в който я облада Кошлуков простена. И тогава осъзнах нещо, което до тогава не бях срещал в практиката си: колко далеч може да стигне връзката между човек и неговия фетиш. Сякаш заплождаше не този неодушевен предмет, а самият живот с цялата си мъка… Мислих си „Как ли би коментирал Фройд, ако му се отдадеше възможност да наблюдава това?“
Докато проникваше с припряни резки тласъци в прикрепената към кърмата кукла Сираков неспирно повтаряше нещо, но не се разбираше какво. Странен звук, една и съща дума. Понякога спираше за малко и обикаляше яхтата приклекнал, като през цялото време милваше и целуваше корпуса. После лапваше още едно хапче и пак минаваше отзад. Направи така три обиколки. Извадих мобилния за да заснема сцената, но Кошлуков ми бутна ръката, не искаше да знае, че го правя с медицинска цел. Когато започна да свършва вече набирах бърза помощ. Накрая стенанията на оргазма му преляха в нещо средно между смъртен вой на мъка и крясъци на кукумявка и той се свлече безжизнен на тревата. Обясних набърже на разтреперания му приятел, че това е просто припадък от емоционално изтощение, а не инфаркт. Все пак гледката беше толкова плашеща и странна, че когато видяхме светлините на линейката изчезнахме от там. Санитарите щяха да се погрижат.
* * * После Кошлуков ми разказа, той бил добре. В санаториума бил настанен в самостоятелна стая, но в последствие го преместили при още двама души. Оставили му надуваемата кукла с терапевтична цел; имал и нейните снимки от Ню Йорк, закачени на стената в стаята, както и едно пластмасово корабче. Давали му пастели. Рисувал все едно и също, някаква хълмиста местност. „Може би ще се оправи“ това бяха думите му.
.
Има някой прости неща: за всяко човешко същество вие винаги ще сте другият. Например какво става когато се ожените за голямата си любов. Ще ви кажа направо – нищо. Оженили сте се за себе си. Това в което сте се влюбили е само вашата представа за човека, а не самият човек. Свързали сте се с нещо проектирано от вас самите – маската която сте наложили на другия. Маската е вашият идеал. Но фактът със сигурност няма как да съвпада с идеала – несъвършен е и дори може да няма нищо общо. И след време, когато го опознаете, неизбежно се разочаровате.
Второто най-силно предизвикателство в живота е другият пол. Знаете ли какво казват, че цялото очарование и тайнство на живота се проявява в умален вид чрез другия пол. И сега идва голямата психологическа загадка. Човек се влюбва. Понякога това става много бързо. Е какво за бога означава това? Та ти дори не познаваш въпросната личност. Предполагам, че всеки го е преживял, някой влиза в стаята и сърцето ви спира.
Е независимо дали го искате или не, чака ви сериозна работа, защото това е въдица уловила цялото ви несъзнавано. Това отива отвъд физическата страст, отива много по-дълбоко. И всичко ще излезе на повърхността, всичко което се е спотайвало там на дъното. Неща за които дори не сте подозирали, защото сте крили от себе си.
Е, не винаги е лесно или дори възможно да узнаеш какво именно те е сграбчило. Улавяш че вършиш глупости и виждаш, че си завладян от нещо, но не знаеш коя е причината и движещата сила. Поразен си от това пробуждане на благоговението, обаянието, преживяването на тайнството – осъзнаването на твоето блаженство. Ако умът ти е на място той може да ти осигури престиж в обществото. Ала мозъкът може също така да те подтикне да изоставиш всичко, ами, защото си бил завладян от някакво тайнство и си се влюбил. Погребания идеал се е проектирал навън и ви е омагьосал. Не партнора срещу вас, не – анимата или анимуса, обратната страна в собственото ви несъзнавано.
LimeLightsBlog 